Казват, че времето няма форма. Децата рисуват часовни¬ци, когато искат да си го представят. Рисуват стрелки, непо¬дозиращи дяволския натиск, на който са подложени навеки като малки дъщери на Сизиф. Може би времето се ражда без форма и затова я придобива в телата на нещата – и в живите, и в мъртвите.

В един мразовит февруарски ден млада жена стои на перона на гара „Ватерло” в Лондон. Очаква своя съпруг художник, но той няма да се появи – нито в този ден, нито в следващите. Изчезването му задвижва поредица от мистериозни събития, в които наследницата на могъща баска фамилия с минало, обвито в мрачни легенди, ще се впусне в трескаво преследване на истината. А тя е по-невероятна и от най-смелите фантазии.

Броени месеци преди съдбовните изстрели в Сараево, оповестяващи края на мира в Европа, големите европейски разузнавания са по петите на тайнствен ръкопис, „Нотите на времето”, който дава власт над бъдещето. Но неговият произход е скрит в десетилетията назад, когато се създава модерната индустрия, а търговията с роби още е доходоносен бизнес.

„Симфонията на времето” съчетава по неповторим начин любовна драма, фамилна сага, историческа интрига – героите на Алваро Арбина кръстосват между столиците на света в началото на XX век – Лондон, Мадрид, Париж и Виена, а действието се пресяга и до африканските джунгли, и до бреговете на Куба. Всички жадуват да научат какво ги очаква в бъдещето – но преди това трябва да се изправят срещу призраците на миналото.

И да, времето отново беше там, вечният главен герой, който забулваше миналото в мъгла и отдалечаваше чувствата, докато ги превърнеше в слабо ехо на онова, което някога са били. Времето, което моделираше паметта, както грънчарят вае глината – изкривяваше я, скъсяваше я и я разтегляше спо¬ред прищевките си.