Поезията среща читателя с калейдоскопа на любовта, в който всеки трябва да определи мястото си спрямо нея и света в зависимост от своите разбирания, а крайният резултат е плод единствено на собствените му решения. Животът може да се осмисли чрез активното съграждане и абсолютното обхващане на съществуването от любовта или да се позволи изплъзването ѝ и опразването на живота от смисъл и причина. Вписването на човека в природата на неговата хармонична цялост чрез споделената любов е за избраните и силните, които са готови да отвоюват щастието си чрез собствената си душевна чистота, духовност и сили. Пречупването през силната женска гледна точка не пречи стиховете да изразяват универсални истини по свеж и оригинален начин. Макар стихосбирката („Сезоните на любовта“) да е разделена на части, дори случайното отваряне на книгата на произволна страница дава нов поглед на добре познатата тема.

Силвия Чалъкова въвежда читателя във винаги актуалната тема на любовта с пълната увереност, че има още какво да се каже за нея, особено от женска гледна точка. Тук героинята се среща с възможността да постигне хармония със себе си и природата като целенасочено потърси своя любим. На преден план излизат душевната чистота и сила, които вземат превес над страданието, интригите и крайния материализъм. Приемането от божественото и от другите хора зависи изцяло от собственото освобождаване и израстване. Така именно както силата, така и отговорността е изцяло в нашите ръце. Вселената на любовта се разкрива пред читателя с всичките си безкрайни възможности.

Богдана Тепавичарова