Седем дни

"Напоследък често сънувам един и същи сън. С нея вървим в нещо като ледена зала. Огромни сталактити висят от тавана, а през тях прозира слънчева светлина и те светят във всички цветове на дъгата. След това излизаме на нещо като хребет, целия покрит със сняг. Небето е тъмносиньо, снегът заслепява, ние вървим, хванати за ръце, и знаем, че така ще е вечно, и това само ни изпълва с щастие. Когато се събудя, обикновено съм в приповдигнато настроение, но по обяд неизменно ми става гадно, а вечерта се напивам като... както аз си знам."