Уважаеми читателю,

В ръцете си държиш фотокопие на една българска светиня.

В края на този ръкопис се посочва, че той е преписан през 1348 г. от „многогрешния монах Лаврентий“ за „блажения и христолюбив, върховен и самодържавен цар на българи и гърци Иван Александър“. Сборникът е известен сред научните среди като, Лаврентиев сборник, Сборник на Йоан-Александър, Синодален сборник. Той съдържа текстове с разнородно съдържание.

Някои от тях са преводи от гръцки език:

Биографията на Йоан Милостиви;
Патетични разкази от живота на египетски и палестински монаси („За осемте духовни порока“ на Нил Философ);
„Въпроси и отговори към княз Антиох“ на Атанасий Александрийски;
„Сказание за Вселенските събори“ и други.
Другите текстове са оригинални старобългарски произведения:

„Писание за правата вяра“ от свети Кирил:
„Църковна повест“ от Константин Преславски, и
най-старият известен препис на „За буквите“ на Черноризец Храбър.
Сборникът е написан на български език с уставен български шрифт, ползван преди двете писмени реформи. В оригинала текстът е черно-бял, а инициалите са червени, но в това издание са също черно-бели, малко по-бледи от останалия текст. Причината да не издам цветния вариант е високата цена на единична книга която би се получила в такъв случай.

Сборникът се състои от 429 страници и се е съхранявал в Търново до 1393 г. След като градът пада под османска власт, сборникът е пренесен във Влашко или Молдова, а след това на Атон. Там, в манастира „Свети Павел“, той се съхранява до 1655 г., когато руският монах Арсений Суханов го пренася в Русия. Сборникът сменя няколко собственици. Последният собственик е бил Иван Петрович Сахаров (1807–1863), етнограф, фолклорист и палеограф, който предава книгата през 1863 г. в Публичната библиотека на Санкт Петербург (сега Руска национална библиотека) регистрирана с код F.I.376.

Литература

1) Отчет Императорской публичной библиотеки за 1863 г. СПб., 1864. С. 47–49.

2) Предварительный список славяно-русских рукописей XI–XIV вв., хранящихся в СССР: (для "Сводного каталога рукописей, хранящихся в СССР, до конца XIV в. включительно"), Археографический ежегодник за 1965 г. М., 1966. С. 217. № 505.

3) Славянские рукописи болгарского происхождения в Российской национальной библиотеке - Санкт-Петербург / Б. Христова, В. Загребин, Г. Енин, Е. Шварц. София, 2009. С. 69–72. № 28.

Ф. 550-Основное собрание рукописной книги.

19 февруари 2024
Д-р Николай Иванов Колев
Херцогенаурах
Германия