„Сборникъ с бележки за хранене, лекуване, оздравяване, хигиена и здраве от 1868 година до днес“ има над 300-годишна история, която се предава от поколения жени в семейството ми и е променян и допълван многократно, като е преживявал въстания, завери, легии, пожари, войни, сватби и погребения.

Историята ни е шарена, пъстра, ароматна, тъжна и весела. Ангелина Воевода казвала винаги с усмивка: „Животът е като питката - богат, наситен, понякога твърд, а Времето се търкаля като питка и винаги има с какво да те изненада.“ И тук идва големият въпрос - защо нищо не знаем за нея?! А тя е била силна, уверена, образована, непримирима и запомняща се. Изграждала училища, болници, библиотеки, домове за сираци, социални центрове и задруги, обучавала учители и изучила хиляди деца, лекувала и бабувала, а през войните била и милосърдна сестра на фронта... Пра-прабаба ми Ангелина Бонева (Ангелина Воевода) е забравена и от хората, и от историята ни, и се превръща в странна митологична фигура. И днес можем да чуем за скитащия дух на зла бабичка, която преследва замръкналите пътници през Балкана - та до морето, за знахарката, дето лекува без пари, но краде душите на младите... И с търкалянето на годините не остава нищо за онази будна учителка и национално богатство, просветител и воевода, милосърдната сестра, акушерката, училищната директорка, сърцатата, вдъхновяващата, непримиримата...

Аз съм пра-правнучката на Ангелина Бонева Воеводата. Кръстена съм на нея, нося името ѝ с гордост, защото „така е речено, наречено е, случило се е и ще остави диря след него си...“