Сантименталният пътешественик – пасторът със странното име Йорик, който обаче не е шутът от “Хамлет”, се отправя на път из Франция и Италия, следвайки маршрута на собствената си “чувствена” география. Комични, затрогващи, нелепи, непристойни, неговите приключения са странствания на духа. Той е тръгнал да оглежда не голотата на французойките, а техните сърца и всеки негов флирт е порив на душевния му мир, всяко изпитание – игра на фантазията му.

Йорик – или самият Лорънс Стърн, един от великите романисти на XVІІІ век, отричан, отхвърлян, преоткриван и забравян, остава във вечността с ексцентричността и жизнеността си, с рационалното си остроумие, отхвърлящо благоразумието, с изострената си чувствителност и с парадоксите на невероятното си умение да се преобразява.

Пастор Йорик е един от най-безбожните свещеници в световната литература. Във Франция него го интересуват само „сантиментите” и най-вече тези към красивите французойки. Повечето от приключенията на героя са любовни, елегантни и ексцентрични. Дори когато наглед води безобидни разкази със случайно срещнати млади дами, или си купува нещо, Йорик винаги е на границата на неприличното и често я прекосява.
Перманентно влюбен е и неговият слуга французин Ла Фльор. Двамата, както толкова много спътници в литературата, всъщност пътуват през живота в един век, когато циничният хумор и разпуснатите нрави са на мода. Сред десетките сцени – смешни и емоционални, най-впечатляваща е тази, в която Йорик трябва да сподели стаята си в странноприемницата с младата дама и нейната камериерка – с прочутия финал „Деликатният случай” - „и когато протегнах ръка и хванах камериерката за...”, като естествено зад цялата изтънченост на историята помислите на героите не остават тайна.

Произведенията на Лорънс Стърн (1713-1768) са надживели и автора, и епохата си, влезли са трайно в културната история като част от голямото литературно постижение, каквото е създаването на съвременния роман. Лорънс Стърн е един от най-скандалните автори в английската и световната литература, а неговите герои – пастор Йорик, Тристрам Шанди, Уолтър Шанди, вдовицата Уодмън, доктор Слоп - са създания от ранга на героите на Рабле и Сервантес, на Пушкин и Гогол, на Джеймс Джойс и Пирандело.

През 1765 година Лорънс Стърн пътува из Франция и Италия и стига на юг до Неапол. Героят на романа му - младият и чаровен свещеник Йорик – наследник на героя на Шекспир от „Хамлет”, мъртвият шут Йорик, завършва само френската част на пътешествието. Смъртта на Лорънс Стърн за мнозина е обяснение за “незавършения” финал и за неизпълненото обещание за пътешествие из Италия. Но Лорънс Стърн не прекъсва писането на романа след заболяването си. Възможно е болестта да го е подтикнала да преразгледа композицията, защото текстът недвусмислено демонстрира обмислена и последователно проведена “незавършеност”.