Защо София през 1975 г има повече ресторанти на глава от населението от Ню Йорк през 2014? Защо Далия Смит и Джулия Чайлд не слизат от екраните и кориците на илюстрованите списания през 60-те, а никой не е виждал лицето на Пенка Чолчева? Защо жените събираха рецепти от приятелки? Как високата френска кухня си проби път в менютата на комунистическите ресторанти? Защо магазините бяха винаги празни? Доколко НРБ се грижеше за здравето на потребителя? Как Никсън вдъхнови производството на шунка в България?

Новата документална книга на Албена Шкодрова, е сигурно най-увлекателният портрет на комунизма, който някога ще прочетете. Жив, трезв, често анекдотичен, той използва необичаен ключ – храната. Книгата запечатва спомените на българите от периода 1944-1989 – ежедневното им пазаруване, готвене, посещение на ресторант. Тя търси и отговори на въпросите, които повдигат техните истории.

Тази богата, задълбочена, интересно написана книга ще ви преведе през опита на комунизма с тъга и смях. Тя обединява в цялостен разказ очаквани и неочаквани теми: политиката за моделиране на модерната жена, куриоза с българския марципан, готварските книги от периода, почти индустриалното по мащаб затваряне на зимнина в градските апартаменти, как се появяват първите български супермаркети, откъде идва Кореком, защо българската домакиня остава без електроуреди, как се появява българска космическа храна, как Тодор Живков определя нивото на българската ресторантска кухня, как комунистическият режим купува яхтата на шведския крал, как бригадирите се превръщат от герои в пакостници. „Соц гурме“ предлага изключителни находки и открития. Тя забавлява, но въз основа на задълбочено проучване. Тя е опит да се върнем към миналото още веднъж, чрез един лек, но не лекомислен ключ и да направим още един опит за несъстоялата се дефинитивна равносметка на периода „НРБ“.

----------------
Албена е главен редактор на списание „Бакхус“, основател на BalkanTravellers.com и автор на стотици политически анализи и пътеписи в българския и чуждестранния печат. От 2009 г. живее в Белгия, където работи и като продуцент. Това е първата й самостоятелна книга.

Тази книга е написана публицистично и изразява личното ми мнение. Тя обаче стъпва на архиви, документи и на разказаните спомени на близо 80 души. В този смисъл тя съдържа и колективна памет за времето.В нея хора от различни среди и поколения разказват своите спомени за храната, готвенето, пазаруването, ресторантите. Те са с различни професии, на различна възраст и историите им са различно украсени. Точно затова, събрани, те дават по-пълна картина на реалността, която започваме да забравяме.Но разказът не свършва до там. Спомените на хората, преживели комунизма, задават своите въпроси и загадки и тази книга търси техните отговори. Как е било и защо е било така – многобройни интервюта с професионалисти в хранителната индустрия, ресторантьорството и свързани дейности, национални архиви (някои от тях доскоро секретни), анализ на медиите от периода материализират обяснения, които не са очевидни не само за поколенията след комунизма, но и за мнозина, живели в НРБ.След 1989 г. големите държавни производители на храна имат различна съдба. Но какъвто и път да са поели, техните архиви, с малобройни изключения, имат една и съща съдба – унищожени са. Така въпреки изобилните стратегически разработки от периода, установената тежка администрация и медийните публикации, голяма част от историята на социалистическата хранителна индустрия, на нейните марки, е заличена. Изследването установи някои невъзвратими загуби. В тази книга са събрани и някои свидетелства, за които вече е невъзможно да се намери документация – последните следи за събития, политики, истории са в паметта на хората, заемали ключови постове в индустрията преди 1989 година.Докато работех по тази книга, си дадох сметка колко много всички обичаме да говорим за храна. Надявам се това приятно чувство да се разпростира и върху четенето за храна. Пожелавам ви да се забавлявате с това томче поне колкото мен, докато го писах.

Велина Мавродинова