Представената книга изследва ръчното метателно оръжие от XIII – XIV в. – лъка, стрелите и арбалета на територията на Република Македония и свързаните с това въпроси за произхода, особеностите и систематизацията им.
Периодът е особено интересен поради факта, че образците на западното въоръжение, вкл. арбалетите, се разпространяват по западните територии на Златната орда, а някои образци на източното оръжие проникват на Запад. Разбира се, историята на балканските страни в голяма степен е свързана с военното изкуство на Византия, затова са още по-интересни паралелите, които се откриват при ръчното метателно оръжие от западните и източните територии на Империята. Очевидни са и обективните трудности, свързани с разработката на поставената тема – преди всичко това, че изработени от органични материали, в по-голямата си част лъковете от XIII – XIV в. не са оцелели до наши дни. Достъпни за изследване остават предимно части от лъкове и железните върхове на стрели. Именно хронологията на тези материали в археологическия им контекст е привлякла вниманието на автора.
Подробно са разгледани въпросите, отнасящи до материалите за изработването на тетивата за лък, а също и на калъфа за лък и на колчана за стрели. Арбалетите и самострелите са били разпространени през XII – XIV в. по Средна Волга, но за тях можем да съдим единствено по върховете на арбалетните болтове. Части от арбалет досега не са открити. Ето защо тази част от изследването на Глигор Божиноски е особено интересна за археологията на Поволжието. Не по-малко важни са и главите, посветени на стрелите и техните върхове. Глигор Божиноски се опира на вече съществуващите типологии (на В. Йотов, Ю. С. Худяков), основаващи се на формата на острието на върховете.