В навечерието на стогодишнината от основаването на Република Турция, макар и съседна до България в географско отношение, тя си остава твърде непозната за нас, българите. Преходът, който страната осъществява от „болния човек на Европа“ до шеста икономическа сила на континента, поражда каскада от въпроси: какви са причините за възходящото ѝ развитие, къде е границата на един такъв растеж, как тази тенденция се отразява върху обществената тъкан, какви ще бъдат геополитическите последствия и доколко икономическият успех на страната се дължи на геостратегическия ѝ избор да следва западния модел на модернизация. Настоящата книга предлага отговори на всички тях, като разкрива социологическите аспекти, логиката, спецификата и засечките в турския модернизационен опит чрез проследяване на ключови исторически етапи от рухването на Османската империя до дългогодишния доминитет на Ердоган в турската политика, с което повдига завесата пред едно общество, раздирано от социални, етнически, религиозни, политически, географски и цивилизационни противоречия. Предизвикателството в анализа е, че във фокуса му попада страна, която все още се движи по своя модернизационен път, т.е. процесите, които текат в нея, са динамични, не са установени в своята цялост и имат усложняващото свойство да се променят пред очите ни.