„Нощес сънувах, че съм се върнала в Мандърли” – с това култово изречение започва „Ребека”, един от най-обичаните романи на всички времена. Участниците в „Голямото четене” на Би Би Си, общо към един милион души, го поставят на 14-о място в съкровищницата на англоезичната литература, а ненадминатият майстор на съспенса Алфред Хичкок, екранизирал много от книгите на Дафни дю Морие, се вдъхновява от „Ребека” дотолкова, че снима по нея филм, донесъл му единствения „Оскар”. Скоро очакваме и новата екранизация на киностудията на Стивън Спилбърг „Дриймуърс”.

Трудно е да се каже на какво точно се дължи магнетичното въздействие на романа: дали на готическите елементи, които те държат в напрежение до последния ред, дали на вълшебството, обгърнало величественото имение Мандърли на морския бряг в Корнуол, дали на вледеняващите тайни и призраците от миналото, на които се натъква една млада жена в стремежа си към споделена любов. Но по думите на Стивън Кинг Дафни дю Морие ни е дала в тази велика книга скалата, по която днес всеки може да измери силата на чувствата си.