Действието на романа започва през шейсетте години на миналия век и свършва в началото на настоящия. Главните герои в книгата са близо двайсет. Техните истории са разказани на широк исторически фон. Голямото безвремие до 1989-та година и хаотичното време след нея са мислени като съвременен епос. Двете епохи дишат чрез любовта, която е основна тема в романа. Ключ към нея е добронамерената ирония. Хуморът застига читателя, когато е най-малко подготвен. Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед – дори неоспоримата истина. Героите в книгата търсят страстно своята човешка идентичност, за да разберат кои са, какви са и какво ще оставят след себе си. "Ние не сме на този свят, за да бъдем щастливи", казва една от героините. Това е лично откритие, в което упованието е по-силно от примирението.

Романът пресъздава духа на последните петдесет години с максимална откровеност и автентичност, за да избави читателя от вездесъщия шаблон на примитивното историческо и политическо мислене.