Репортажите в тази книга са не само впечатляващо свидетелство за процесите в следреволюционна Русия, а и за публицистичното майсторство и пророческия дар на Йозеф Рот. Написани на чистия и изящен език на неговата художествена проза и белязани от игриво-ироничното му въображение, искрящо остроумие и мека ирония, те не са загубили своето очарование и до днес.

В началото на 20-те години на ХХ век редакциите на немските вестници и списания се надпреварват да привлекат младия журналист за свой сътрудник. Това е бъдещият писател, класик на австрийската и световната литература Йозеф Рот (1894 – 1939). Повече от десетилетие след края на Първата световна война той работи като кореспондент на Франкфуртер Цайтунг, Берлинер Бьорзен-Курир, Прагер Тагблат. Прочува се като пътуващ репортер много преди да публикува най-добрите си романи Йов, Радецки марш, Гробницата на капуцините, новелите Бюстът на императора, Легенда за светия пияница... Неслучайно през 1987 г. на негово име е учредена австрийско-френската награда за международна публицистика.

През 1926 г. Рот успява да си издейства командировка в Съветска Русия. Вниманието му е фокусирано върху живота на хората при новия обществен ред и новите социални реалности между полюсите на държавата и църквата, диктатурата и свободата на печата, бедността и богатството. Но безпристрастният скептицизъм и присъщата му прозорливост не му позволяват да се включи, подобно на други писатели, в съветската пропаганда. В същото време той съзнава невъзможността да обгледа и да разбере докрай този цивилизационен космос.