Пътуване по посока на сянката

Една жена с име на празник, способна да се влюбва във всекиго и да носи нещастие с щедростта си. Един играч на зарове, чийто неотменим късмет се превръща в проклятие. Един заекващ убиец, който говори правилно в съня си. Едно момиче, което успява да превърне изнасилването си в победа и подчинението си в отмъщение. Един сухопътен Одисей, който отказва да се завърне. Един любовен четириъгълник, който прилича на игра на карти...

“Пътуване по посока на сянката” е разказ за разказването. За способността на историите да се привличат, да намират пътя си една към друга и взаимно да се довършват. Всеки един от осемте герои (четирима мъже и четири жени), чиито имена дават заглавието на отделните глави в романа, има своята завършена от раждането до смъртта “биография”, своя скрит, често мъчителен талант и своя печат на съдбата. Срещата между животите им е в тънката и променлива граница между случайността и смисъла, където обикновено се случват и повечето важни неща. Времето на действието е един деветнадесети век, по-митологичен от познатия в учебниците по история. Мястото на действието са Балканите, не толкова като географско понятие, колкото като средище на фантастични сюжети. Заедно с другите герои, равноправно и без привилегии, участва и разказвачът, чужденецът и събирач на истории Ян ван Атен, често комичен с настояването си да измисля и най-действителния факт и изложен както всички останали на превратностите на фабулата.

“Макар романът й „Пътуване по посока на сянката” да остана необговорен и това донякъде да се дължи на факта, че живее в Атина, Яна Букова остава една от най-добрите български писателки и преводачки. Този роман със сигурност ще получи във времето подобаващо място в българската литература, място, което Яна Букова вече е завоювала със своята поезия и с преводите си.”Силвия Чолева, Артефир“...

„Пътуване по посока на сянката” на Яна Букова оспорва общоприетите нагласи по отношение на миналото, на първо място защото се занимава с време, в което, според учебниците, българска история няма, с „тъмните векове”. На всичкото отгоре се занимава с тях по сложен начин, с различни гледни точки – на чужденеца, на жената, на човека, който влиза и излиза от манастирското и разбойническото битие и т.н. При това, разглежда всички тези истории не в наложените впоследствие рамки на националната територия и предстоящата национална кауза, а съвсем флуидно, в целия им асоциативен потенциал от назоваването на един от основните герои „Никой” до фикционалните (по Борхес) легенди на несъществуващи племена. В този смисъл, „Пътуване по посока на сянката” се родее с Вера Мутафчиева и многоликото минало, описано в „Летопис на смутното време” и „Случаят Джем”...
Зорница Христова, в. “Култура”

“Една от най-прекрасните и необикновени книги, които съм чела...”Мария Донева, личен блог: http://mdoneva.com/2014/07/13/pytuvanepoposokanasiankata/

Яна Букова е авторка на стихосбирките “Дворците на Диоклециан” (1995), “Лодка в окото” (2000) и “Минималната градина” (2006, Атина) и на сборника разкази “К като всичко” (2006) Нейни стихотворения и разкази са преведени на девет езика. Превела е 12 сборника съвременна гръцка поезия, всичко запазено от Сафо и Катул и “Питийски оди” на Пиндар.Първото издание на “Пътуване по посока на сянката” се осъществява през 2009 г. от издателство “Стигмати” под редакцията на Малина Томова.Откъси от романа в Литернет: Беше една просторна, светла къща, пълна с мъртви роднини...http://liternet.bg/publish17/y_bukova/pytuvane.htmПървоначално му зададе няколко опипващи почвата въпроса: Виждал ли е градове с формата на пума? Срещал ли е при своите пътувания жени, чиито езици са грапави като на котките? А жени, чиито зърна са толкова твърди, че пробиват плата на дрехите?