От дългата библиография на Хърбърт Уелс – повече от една книга годишно в продължение на половин век – ранните му научнофантастични романи са тези, с които бива запомнен и четен днес, оставайки в паметта на читателите като бащата на научната фантастика.

„Първите хора на луната“ от 1901 г. разказва за останалия без средства бизнесмен господин Бедфорд, който се оттегля в Кент на морския бряг, за да се посвети на писането на пиеса. Съдбата го среща с гениалния изобретател д-р Кейвър, който е на прага на най-великото си изобретение – материал, който блокира гравитацията.

Д-р Кейвър се увенчава с успех и споделя на смаяния Бедфорд, че изобретението позволява осъществяването на едно немислимо пътешествие – до Луната. Бедфорд, мотивиран от парите, и д-р Кейвър, тласкан напред от жаждата си за знания, се отправят на експедиция. Но те не са готови за това, което ще открият: свят на смразяващи нощи, изгарящи дни и опасен извънземен живот; свят, в който са хванати в капан може би завинаги.