Льобон се концентрира главно върху периода между 1789 и 1800 г., като ползва за основа на своите теории Френската революция.

В нейното избухване, развитие и край той открива специфични форми на душевност, които имат огромно значение за истинското разбиране на революциите като исторически феномен.

Направен е и обстоен преглед на психическите и емоционални качества на лидерите на революционните движения.

Психологическото изследване не разглежда единствено влиянието на тълпата или описанията на гротескни епизоди от историята на Революцията. То стои на основите на клиничната психология, описвайки патологията на Френската революция и последвалите я събития.

В края на книгата Льобон се спира на последствията от конфликта между традициите и революционните принципи, обръщайки специално внимание на демократичните убеждения и тяхното развитие след Френската революция.

„Психология на революцията“ е за всеки, желаещ да се запознае по-добре с историята на Френската революция, политическата психология и събитията в Европа и света от XVIII в.

„Един народ би постигнал сериозен и бърз напредък едва тогава, когато разбере, че само личните усилия на всяка отделна личност, а не системата на управление, определят истинската стойност на една нация.“

„Младите хора днес предпочитат действията пред мислите и пренебрегвайки сухите дисертации на философите, не се интересуват от празни спекулации относно въпроси, чието естество остава неизвестно. Действията със сигурност са нещо много добро и истинският напредък е резултат от действия, но е полезен само когато е правилно насочен.“

„Силата на политическите и религиозните убеждения, които движат света, се крие именно във факта, че са родени от афективни и мистични елементи и не са създадени, нито са ръководени от разума.“

„Ролята на народа е една и съща при всички революции. Той не ги създава, нито ги насочва, тъй като те се създават и управляват от лидери.“