Пропуснатият шанс

Из съчиненията на моя компютър

„Пропуснатият шанс“ по забавен начин разказва за творческото надлъгване между автора и „писателски“ компютър от бъдещето, програмиран да твори произведения по предварително зададени сюжет и жанр.

Състезанието по находчивост между човек и машина ражда смешни и тъжни прочити на всекидневни и митологични сюжети, изпробва границите на криминалния жанр – фабула, в която всичко е ясно, но все пак има неочаквана от никого загадка – откровено пародира някои от каноничните сюжети в научаната фантастика. Една компютъризирана Шехерезада се опитва да угоди на капризния творчески ум, копирайки собствения му стил на мислене и изразяване. В равнодушния си опит да бъде творец компютърът бълва история след история, които ще ви разсмеят и натъжат.

--------------------

Любен Дилов (25.XII.1927 – 10.VI.2008) е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като „един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика“. Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3,5 милиона екземпляра. Носител е на множество национални и европейски награди, сред които „Еурокон“ (1976) за романа „Пътят на Икар“. Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. „ръкописи в чекмедже“ – трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.