Със стиховете на Галина Златарева и маслени картини върху платно на Пеньо Иванов!

Стихове пиша от доста години та и до днес, но все не се решавах да ги публикувам. Кураж ми дадохте вие, читателите на моите романи. Пращате ми отзивите си като на човек, когото чувствате близък, и без притеснение споделяте мислите си. Това ми създаде усещането, че няма прегради между нас.
Зная, че едни ще харесат стиховете ми, а други не, защото „тухличките“ в градежа на всеки творец са различни. Пиша така, както го чувствам, и не се водя от правила и моди. Това ми дава куража да разтворя за всеки от вас страниците на тази книга. Все пак очаквам ти, читателю, да си на моя страна и да бъдем приятели в безкрайния свят на думите!

Картините на чудесния художник Пеньо Иванов открих съвсем случайно. Стихосбирката ми беше почти събрана, но в нея стояха празни страници, на които ми се искаше да има подходящи илюстрации. Картините на Пеньо не са просто илюстрации! Те са великолепни самостоятелни произведения! Те са живопис, която напълно покрива това понятие. Там тичат, гонят се, дишат пълнокръвни истински хора, коне, морски вълни...
И изведнъж осъзнах, че темите, които той пресъздава с бои и четка, са толкова разнообразни, колкото и темите на моите стихове. Че те са толкова визуално изразяващи собствените ми мисли и чувства, че нямаше как да не му предложа да издадем заедно тази книга.
Затова тя не е „стихосбирка“ и не е „албум“, а е именно „поетичен албум“. Където и да я разтворите, ще попаднете на нас двамата. Тя е нашият подарък за всеки от вас.

Два преплетени свята откриваме в първата поетична книга на обичаната авторка на романите „Медальонът“ и „Предсказателят“. Тя е излята в класически стих, едновременно спонтанен и майсторски. Постигната е и неустоима комбинация, защото не става дума за обичайни илюстрации на текстове, а за истинско душевно родство, припокриване на светове, прегръдка на почерци, синтез на слово и образ между двама творци, които преди това дори не са се познавали!
Прекрасно е да срещнеш сродна душа и заедно да сътворите празник и за четящата публика, и за онази, посещаваща изложби и галерии. И това единение е само на една ръка разстояние. Не... на една корица разстояние! Просто вземете книгата и се потопете в нейния свят!

Катя Зографова