„Кирил Василев се превръща днес във водач на поетите от средното поколение”, така го определя критикът и поет Ани Илков, който набляга на понятието философска поезия, когато говори за автора. И наистина, постхристиянският подход и постметафизичното състояние на неговите стихове „да поздравява ведро празнотата”, стоическият жест на модерността, големият художествен талант, интуицията за приличие и уместност, директния и честен начин на мислене, мярата и достойнството, състраданието към човешката смъртност, когато вече периферията наречена провинции се е разраснала дотолкова, че е станала сама център на себе си, са все качества, изписани за стила и темите в поезията на Кирил Василев. Той е автор на три стихосбирки и преподавател по културология в Софийския университет. Предишната му книга "Липсващи страници" е номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов”, 2010, а с първата си "Три поеми" е носител на специалната награда на конкурса „Веселин Ханчев”, 1995.