Книгите, както е добре известно, имат различна съдба. Настоящата книга, която читателят държи в ръцете си, възникна сякаш „от нищото“.

С Христо Стефанов ме свързваше отдавнашно познанство, което в последните години, смея да кажа, премина в приятелство. С неизменен интерес и внимание съм следил развитието и изявите му, часове наред сме разговаряли за какво ли не. Не помня вече как и кога точно отворихме дума за това, чрез тези наши разговори е добре да бъдат записани, за да не потънат безцелно в небитието. В края на краищата историята, в това число и историята на изкуството, не е само хроника на художествените събития или фактология, отразена в учебници и научни изследвания. Нерядко под „официалния“ пласт се крият случки, размисли и преживявания, които имат не по-малко важно значение както за реконструкцията на част от миналото, така и за разкриването на живия усет за творчество, на съкровените аспекти от процеса на раждането на образа, на непосредствените реакции спрямо злобата на деня или на текущите артистични събития.

Тези разговори, поне за мен лично, а надявам се и за читателите на книгата, се оказаха изключително интересни, тъй като ме накараха да се докосна до редица несподеляни до този момент подробности от житейския и творческия път на Христо Стефанов.

В свободната диалогична форма се откроиха по-ясно част от неповторимите преживявания, от вълненията и превъплъщенията на едни или други идеи, представи и очаквания спрямо художественото творчество на един от най-значителните български художници през XX век.

Чавдар Попов