Приказки

" В моя роден град Никея живееше един човек, който се казваше Малкия Мук. Макар че тогава бях още твърде млад, той се е запечатал в паметта ми, защото веднъж заради него баща ми здравата ме наложи. Помня го от времето, когато Малкия Мук вече беше старец, на ръст само две или три стъпки, но доста чудноват на вид: дребното му и крехко тяло носеше глава, много по-голяма от главите на другите хора. Живееше сам-самичък в една просторна къща, дори си готвеше сам. В града той излизаше веднъж в месеца и затова хората разбираха дали още е жив, или умрял по гъстия облак дим, който се издигаше по обяд от комина му. Ала вечер често го виждаха да се разхожда напред-назад по равния покрив на къщата си и на минувачите по улицата им се струваше, че там се движи само грамадната му глава. аз и моите другарчета бяхме лоши момчета, обичахме да се закачаме и да се присмиваме, затова, когато малкия Мук излизаше, за нас беше истински празник...."