„Човешкият дух е по-лек и подвижен и от водата, може да приеме всякакви форми и постепенно, постепенно прониква и в най-плътните материи. Лек и фин е като въздуха и подобно на него колкото по-високо се издига, толкова по-лек и чист става. Затова у всеки човек съществува стремеж да се издигне над обикновените неща и да се движи по-леко и по-свободно в по-високи равнища, пък и било то чрез мечтите си. Вие сам, млади приятелю, казахте: „Ние живяхме с тези истории, мислехме и чувствахме заедно с тези хора". И оттам иде очарованието, което те са имали за вас... Така, уловен в приказката, духът ви се въздигна над настоящето, което ви се струваше не толкова хубаво, не толкова привлекателно. Така духът ви се понесе из непознати, по-възвишени пространства, стана по-свободен и необвързан. Приказката се превърна в действителност или — ако предпочитате — действителността стана приказка, защото сте създавали и живели в приказката".
Вилхелм Хауф
Макар че умира едва на двайсет и пет години, Вилхелм Хауф завещава в културното наследство на Германия голям брой произведения — сатирична проза, три тома новели, тритомен исторически роман, стихотворения. Най-хубав дял от творчеството му обаче завинаги остават приказките, които пише като млад учител за своите ученици. Някои от тях са преразказани немски легенди, а други са повлияни от арабската съкровищница „Хиляда и една нощ", но във всички тях витае духът на доброта, красота и справедливост. След множество перипетии, красиви заблуди, примамливи обещания и терзания тържествува чистият непокварен човешки дух.