Дали признаването ни един друг се отнася до публичния престиж?
Или до нещо много по-дълбоко, независещо от това как някой се възприема от обществото?
Може би с „признаване“ имаме предвид по-скоро морален акт?
Или е процесът, в който познаваме „как стоят нещата в действителност“?

Ето ни книга около тези въпроси. Която не само умно показва, че бихме сгрешили, ако се изкушим да мислим, че идеята е саморазбираща се. Но и която е написана от автор, станал световновлиятелен именно с теорията си за признаването.

Навлизаме в историята на политическите – но и на моралните – идеи. Проясняваме за нас самите нашия политически, а и цялостно културен образ. Проследяваме пътя, изминат от една осова европейска представа, докато е добивала толкова различни колорити, откликвайки на несходни контексти. Достатъчно е, насочвани от Хонет, да сравним как мислят по това френската, британската и германската традиция, за да се изумим от самия шанс да стигнем изобщо до общосподеляно разбиране.

Текстовете могат да се четат и от неспециалисти и помагат за разбирането на сноп от други фундаментални културни идеи.

А и са способни да помогнат практически – във времена, в които все по-раняващите контрасти между мненията на различни социални групи незаобиколимо ни призовават към повече смирение и обръщане към синонимите на човешкостта. Сред които е и признаването.