"Преходни истории за култура и комуникации" е моментна снимка на комуникациите на творци и творби - помежду им, с техните публики, с новите технологии.

Отношенията между отделни прояви на изкуствата и техните комуникативни интерпретации са изменчиви и фрагментарни, за това и конструкцията на книгата следва едно съвременно възприятие: на парче, с отклонения, лъкатушения, завръщания, препратки. С кратки текстове на разбираем и непретенциозен език, с хлабави връзки, понякога хаотични и случайни прехвърляния - като при ключови думи. Но в съзнанието на читателя така се оглежда преминаването през културната история през модерните ѝ прочити до недоразуменията или новаторството в употребата на артефакти. Защото дълбокото ми убеждение е, че новото не е добре забравеното старо, а добре усвоеното старо.

Петя Александрова се занимава с история на киното, с култура и медии. Магистър по книгознание в НАТФИЗ (1985), защитила е докторат към института за изследване на изкуствата (2006), доцент е в Нов български университет, департамент "Масови комуникации" (2012). Автор е на книгите "Мъките на заглавието" ("Просвета", 2006), "Изгубени в гледането" ("Рива",2011). Член на FIPRESCI и редица комисии към НФЦ, БНТ, Столична община и др. Редактор в списание "Лик", издание на БТА (1999-2013).