С дебютната си стихосбирка Александър Байтошев има желание да отиде отвъд остротата, красотата и блясъка. Това "отвъд" може да се нарече и отказ от онези суета и лукс, които може да си позволи човек, владеещ тайната на словото и тайната да въздействаш върху другите чрез въобразени и създадени от теб самия светове. Или езикът, който сътворява тази поезия е езикът на „слетия с прахта”, на онзи, който ще нарече белезите си „драскотини”. „Прах и драскотини" е изчистена, аскетична, вглъбена книга, която ни дава достъп до вътрешното пространство на един интроверт. Като уникалността й не е толкова във философско - пантеистичния залог на стихосбирката, колкото в силата на едновременното изразяване на студенина и скрита страст. С първата си книга Александър Байтошев заявява пред читателите както оригиналност, така и сериозна ерудиция. Влиянията и припознаванията на традиции са "разклонени" между имената на поети и имената на художници.

Тук

Намери ли отговора?
Търсихме го
върху всеки ледник.
Прословутото изречение
„Няма смисъл.”
Промъкна се мълчаливо,
като стъпки на котка.
„Няма смисъл.”
Отдавна си го знаела.
Движенията ти
ме карат да погледна лицето.
Изразява една истина
„отплавал си някъде”.
Като ехо я чувам.

Сега докато чакам,
звуците замръзват.
Онемях от тишина.