Романът Празник в Бояна е посветен на безименния творец и възкресява творческата личност на ренесансовия художник, отхвърлил средновековния канон в изкуството. Литературоведите посочват особеното място на Празник в Бояна в българската белетристика: първият и може би най-сериозният опит в литературата ни да се изследва "самобитната душа на художника". Задачата на Загорчинов се усложнява от липсата на сведения за създателя на боянския стенопис. Чрез Празник в Бояна белетристът доказва, че добрият исторически роман няма нужда от определението "исторически" и дори може да бъде създаден без достатъчно данни. Все пак Загорчинов е подтикнат от случайно направено откритие - надпис "Писа Илия" и "човекът идва зад името". Празник в Бояна е издаден през 1950 г. и преработен през 1966 г. Той е финалният творчески акт на дългогодишния интерес на Загорчинов към боянския стенопис, материализиран през 1943 г. в драмата "Ръка Илиева" и през 1948 г. в есето "Боянският майстор". През 1981 г. по мотиви от романа Празник в Бояна Захари Жандов създава филма „Боянският майстор“.