Да бъдеш Царица – това е състояние на душата!

Всяка жена е прекрасна. Всяка от нас e уникална и има силата да създаде самата себе си, своя красив, смислен и осъзнат живот.

Душата на жената е цяла Вселена. Така, както в света има всичко, така и всяка една от нас притежава цял арсенал от неизчерпаеми ресурси. Ние, жените, сме души, изтъкани от светлина и любов. Благословени сме да можем да реализираме напълно себе си и да създадем живота на нашите мечти. Само трябва да осъзнаем колко сме подкрепяни, обичани и защитени ВИНАГИ. С благодарност, с радост и с безусловна любов да приемем себе си, хората, живота и Вселената. Колкото по-високо издигнем съзнанието си, толкова по-голямо е благоденствието, което се проявява в живота ни.

***
Книгата „Правилата на Царицата“ е посветена на мисията да ти помогне да разкриеш Светлината в себе си. Да си спомниш, че самата ти, скъпа приятелко, си светлина и любов. Ти си любимото дете на Вселената. Ти си достатъчно ценна, важна и обичана. Ти имаш силата и правото да бъдеш Царица и да изживееш живота на мечтите си, по твои собствени правила. Аз ще бъда с теб в това интересно приключение и ще ти покажа колко лесно и забавно може да бъде то…

Обичайте повече!
Благодарете повече!
Мечтайте повече!
Творете с радост своята прекрасна реалност!

***
Скъпи мои приятелки, сигурно осъзнавате, че живеем в интересни времена? Светът се променя. Ние също се променяме с него. Само че, улисани в ежедневието, често забравяме за себе си. Така губим най-ценната връзка – тази с душата си. Но всички ние продължаваме да бъдем същества от светлина, деца на Създателя. Произлизаме от чистата любов и светлина. Съответно всяка от нас може да твори и притежава достатъчно ресурси, сили и възможности, за да изгради живота на своите мечти.
Най-важният жизнен урок е да приемем и обикнем себе си, Вселената и хората такива, каквито са. Да осъзнаем, че всяка от нас притежава силата на ТВОРЕЦ на собствения си живот и да поемем пълна отговорност за онова, което се случва в него.

Ние се раждаме с души от светлина. Опознаваме и обикваме света такъв, какъвто е. Обичаме и родителите си, и себе си. И нямаме търпение да създаваме, да се развиваме, да се радваме, да се наслаждаваме на това невероятно приключение, наречено ЖИВОТ.

***
Всяко малко момиченце обича себе си безусловно. То се поглежда в огледалото и се усмихва на своето отражение. Радва се на образа отсреща, награждавайки го с беззъбата си усмивка. Възхищава се на себе си – въпреки стърчащата коса и щръкналите уши. Облича се като принцеса, пее песни, танцува и се забавлява. Детето приема, одобрява и обиква себе си, света и хората. Защото е много близо до усещането за безусловната любов. То усеща огромна радост от живота, гори от нетърпение за приключения и изпитва пълно доверие към света.

Всяко малко момиченце знае много добре към какво се стреми. С часове може да повтаря своето желание или молба, докато не постигне своето. Детето разбира, че заслужава да получи абсолютно всичко, което иска. Не изпитва необходимост да доказва на никого своята ценност и важност. Малкото момиченце много добре осъзнава своите желания и не се притеснява да ги заявява. Обикновено то се сприятелява лесно. Изразява спонтанно негативните си емоции и бързо ги преодолява. Малкото момиченце е много любопитно. С интерес разучава нови неща и прелива от енергия. За него всеки следващ делник е ПРАЗНИК. Затова то няма търпение да отвори очички сутрин и да изживее новия ден, пълен с чудеса и с вълшебства. Децата знаят как да се наслаждават на живота. Децата живеят тук и сега.
Да, малкото момиченце има много мечти и смелост да ги осъществи. А вие? Колко от неговите качества сте запазили, кои от тях притежавате и сега?
Защото на малкото момиченце не му е лесно да расте – в периода на социалната адаптация то научава, че не е добре да има твърде много желания. Докато преминава през различните етапи и методи на възпитание, детето разбира, че трябва да изглежда и да се държи по точно определен начин, за да е социално приемливо, за да бъде харесано от околните. Подложено на контрол от родители и учители, от цялата система, момиченцето свиква да потиска желанията си и да побира себе си в наложените рамки. То се научава да се сравнява с другите, да се подлага на самокритика и да променя себе си, за да получи одобрение и обич.
Минават години и малкото момиченце се превръща в ЖЕНА.
Тази жена е научена да изпитва страх, срам, вина, негодувание, съжаление и разнообразни негативни чувства не само към околните, но и към себе си. Тя вече е свикнала да потиска своята личност, да се сравнява с другите, да се подлага на критика, да обуздава емоциите си, да не блести и да не желае. Жената се опитва да намери любовта, да заслужи любовта, да задържи любовта, да контролира любовта.
Но забравя най-важното – че тя самата е любов.

АЗ СЪМ ЛЮБОВ. ВИЕ СТЕ ЛЮБОВ. ВСИЧКО Е ЛЮБОВ!

Точно така, ние вече имаме всичко необходимо. Всяка от нас е достатъчно обичана и благословена по рождение. Помнете това, то е в основата на любовта към себе си. Ние трябва да се приемем такива, каквито сме, да осъзнаваме своите желания и да ги заявяваме. Никога не бива да пренебрегваме или омаловажаваме достойнствата си. Трябва да изявяваме себе си НАПЪЛНО, с радост и с наслада да творим своя ЖИВОТ.