Прабългарския мит

Безспорно интересна книга. Повече от спорна обаче е тезата за християнската символика на най-характерния за прабългарите рунически знак – IYI . Обърнете внимание на грубата грешка, допусната от Мак Конгал – авторът е поставил знака IYI от погрешната страна на розетата, съставяйки несъществуващи комбинации от рунически знаци, преведени като Бог е добър, Бог е живот и т.н, като се стигне до Бог е Исус. Върху всеки от лъчите на седмолъчната бронзова розета от Плиска са нанесени рунически знаци. Ипсилонът с двете хасти – IYI обаче се намира от обратната страна на розетата. Тази грешка хвърля дълбока сянка на съмнение върху тезата на Мак Конгал. Това обаче е най-малкият проблем. Кой ревностен християнин би обяснявал същността на християнския Бог не чрез записаното Слово Божие в Светите Евангелия, а чрез предмет, нямащ нищо общо с християнската символика. Кой християнин би тачил не Светия кръст, а някаква розета, напомняща твърде много със своите лъчи за слънцето и слънцепоклонничеството, т.е. за езически култ /вижте Теофилакт Охридски и религиозния спор между Омуртаг и пленника византиец Кинамон/. Ако с шест думи трябва да се обясни същността на християнския Бог /на единия от лъчите на розетата според Мак Конгал пише Исус/, това е логично да се направи върху кръст. Още по-фрапиращо е следното: Ако въобще такава е целта на розетата, как би могло да не се подчертае, че Бог е истината. Нали Господ е казал: „Аз съм пътят, истината и животът”. Върху лъчите на розетата Мак Конгал разчита, че „Бог е добър, Бог е живот, Бог е пречист” и пр., но не и основното, че Бог е истината. Вижте тезите и за предназначението на розетата. Въобще цялата тази теза на Мак Конгал, че християни, потомци на траките, са нанасяли руническия знак IYI и неговото послание е Исус, намирисва на стъкмителство и груба фалшификация. Единствената истина в книгата е, че руническите знаци върху бронзовата розета, /а също и върху крепостните стени, дворците и храмовете в Плиска/, не са тюркски, защото го казва международно признат учен тюрколог, цитиран от Мак Конгал. С това и е цена книгата.

Книгата е ценна с това, че в нея доказано и аргументирано се отрича тюркският характер на руните върху седмолъчната бронзова розета от Плиска. Още по-ценна е с това, че се доказва сходството на прабългарската руническа писменост с тази на келтите и етруските. За автора Плиска е феномен. Същият забелязва колко несъвместима е тезата за тюркския произход на прабългарите с феноменалната Плиска и с нетюркския характер на руническите знаци върху розетата!!! Оттук нататък обаче за съжаление започват абсурдните тези. Вместо да се осъмни в тюрксксия произход на прабългарите, авторът отрича, че руните върху розетата и върху крепостните стени, дворците и храмовете, както и самата Плиска са дело на прабългарите, защото последните били тюрки. Ако първата ни столица бе построена от римляни или траки християни, как би се обяснило наличието в нея на езически светилища, чиито план съвпада напълно с този на иранските храмове на огъня. Авторът не е и чувал за апокрифния летопис, свързващ създаването на Плиска с името на канасювиги Аспарух, нито пък знае, че днешният Белград е бил средновековен български град, както и че днешните Сърбия, Черна Гора и части от Албания са били в пределите на българската държава. Иначе лесно би си обяснил защо прабългарски руни се срещат на територията на Черна гора - един от основните му аргумент за това, че руническите знаци не са оставени от прабългари. Не знае горкичкият, че "20-30-те хиляди тюрко-българи номади" са изградили стотици километри отбранителни валове, а през паметната 718 г. някак си са нанесли нечувано поражение на арабите, обсадили Констатнтинопол и унищожили преди това Персийската империя и поставили на колене друга империя - Византийската. Само убитите от българите араби според някои извори са 22 хил., а според други 32 хил. Народът, нанесъл такова поражение на арабите, може ли просто така да изчезне яко дим и да не остави нито следа в столицата на собствената си държава? Авторът си позволява провокативно заглавие на книгата, провокативен тон, без да съзначав, че самият той създава мит, защото грубо не познава фактите от българската история и историческите извори. Книгата трябва да е шамар за всички, които поддържат тюркската хипотеза за произхода на прабългарите-плод на субективната привързаност на жалката ни научна гилдия към славянското, славянството, сервилност към съветските научни кръгове, изискваща всичко неславянско у българите да бъде нищожно, преиначено или прикрито. Авторът, без да съзнава и без да иска, предоставя поредното красноречиво доказателство за несъстоятелността на тюркската теза - нетюркския характер на руните върху розетата, върху крепостните стени, дворците и храмовете в Плиска. Шамар за научната ни гилдия, защото заради нея, чуждестранни учени допускат грешки, които могат да имат фатални последици - нова "тракийска" Източна Румелия например...