По слогове и сечини - избрани ловни разкази и есета

Наскитах се по баири и кории, по слогове и сечини, по долища и по била, по брегове и върхове. Беше ми и трудно, и лесно, и весело, и тъжно – но само докато се стопя в някой росен изгрев, в медната шума на гората, в лая на гончетата, в тропота на глигана или крясъка на фазана…

Всеки такъв ден оставяше в паметта ми златно зрънце, та си събрах цяло съкровище. Ето част от него:

Почит към словото и любов към хората.

Струва си да събираш само златото на приятелството.

Получава само този, който дава.

Ловът е само кръв, козина и перушина за кретена, който няма сетива за величието на природата и красотата на другарството.

С празна пушка бива, с празни очи – не.