В този сборник от два тома съм се постарал да припомня на читателя един отдавна забравен въпрос, съзнателно игнориран от академичната ни наука в годините след Първата световна война като резултат от всеобщата пораженческа апатия, обхванала от тогава до ден днешен българското общество. И този въпрос е свързан със съдбата и сърбизацията на моравските и тимошките българи, обитавали историческите области Моравско и Тимошко.

Моравско обхваща долината на р. Българска Морава и Голяма (Велика) Морава с притока ѝ Ресава, а Тимошко обхваща долините на реките Бели и Черни Тимок. Днес тези области са части от Сърбия и отдавна техните жители са станали сърби като останалите шумадийски сърби. В миналото са имали интересен български диалект, притежаващ всички особености на българския език, типично български пословици, поговорки и народни песни. Но с развитието на националната държава, с масовото и задължително образование и възприемането на книжовната писмена и говорима норма както навсякъде в Европа, така и у нас и в съседните страни диалектите и регионалната обособеност са подложени на постепенно изчезване.

Целта на този сборник не е да търси вече несъществуващи големи български общности в тези земи, а да проследи тяхната историческа съдба и хода на тяхната асимилация през погледа на автори, живели в края на ХІХ и началото на ХХ в., повечето от които са изследвали или посетили тези райони през трите щастливи години на българското национално обединение в периода 1915 – 1918 г., когато те са в границите на България.

Живко Войников