Могат ли да се трансформират успешно режимите с държавна собственост, като едновременно с това се разширяват гражданските права по посока на лишените от собственост?

Това е постсоциалистическото предизвикателство, което анализираме в настоящото сравнително изследване върху новите демокрации на един типично източноевропейски капитализъм.

Проследявайки различните пътища след падането на комунизма, един водещ американски икономически социолог и един унгарски политолог-новатор разглеждат иновативния по необходимост характер на постсоциалистическите институции, участниците в които рекомбинират икономическите активи и предефинират политическите ресурси. В условията на изключителна несигурност носители на икономическото преструктуриране стават мрежите от предприятия, като размиват границите между публично и частно и произвеждат характерни модели на междуорганизационна собственост. За разлика от неотдавнашните призиви за либерализиране на пазара или либерализиране на държавата, този обоснован сравнителен анализ демонстрира предимствата на съвещателните институции, които представляват алтернатива на пазарите и йерархиите. Като разширяват границите на отговорността, обвързаните в асоциации участници постигат договорености, които разширяват границите на правомощията за провеждане на реформите.