Интересът към българското общество от 70-те и 80-те на XX век не намалява. Вече представих на общественото внимание две свои книги: Живковизмът през призмата на една лична драма (1993) и Сталинисткият тоталитаризъм (2000). Но смятам, че е необходимо да публикувам още редица факти, свързани със същността, структурата и функционирането на сталинисткототалитарното общество, главно в България, които са отразени в моя личен архив и досега не са станали публично достояние.Става дума за записки от международни прояви на комунистически партии, от съвещания и конференции по партийна и държавна линия, в които съм участвал, от срещи с Тодор Живков, от заседания на Секретариата и Политбюро на ЦК на БКП, от пленуми на ЦК на БКП и от партийни конгреси, от заседания в отдели на ЦК на БКП, от срещи с дейци и граждани при изпълнението на служебните ми задължения като завеждащ отдел и секретар на ЦК на БКП. Когато е необходимо, давам допълнителни пояснения и правя коментар за съответния факт и събитие. Тези записки са правени от мен в момента на протичането на събитията, отразяват ги съвършено точно и обективно. Използвам също така и документи, някои от тях са публикувани преди тази книга, други – не са.

Подобна книга, отразяваща функционирането на сталинисткия тоталитаризъм на най-високите му йерархични етажи, досега не се е появила и едва ли ще се появи. Тя е противоядие срещу писанията на ония историци, които замълчават факти и събития, изопачават структурата и функционирането на сталинисткия тоталитаризъм, приравняват неоснователно различни дейци от ръководните кръгове тогава, проявяват тенденциозност и пристрастие при описанието и анализа на онова общество.

-------------------------------

Стоян Михайлов е роден през 1930 г. Завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1952). Започва научната си кариера като асистент по философия във ВИИ „Карл Маркс” (1952-1956) и научен сътрудник в Института по философия на БАН (1956-1968). Най-близък сътрудник е на проф. Живко Ошавков при създаването на социологическото направление в българското обществознание след Втората световна война. Директор на Института по социология на БАН (1973-1976), главен редактор на двумесечното академично списание „Социологически проблеми” (1969-1973), главен секретар на Българския организационен комитет за Седмия световен конгрес по социология (Варна, 1970). Кандидат на науките (доктор, 1960), старши научен сътрудник (1965), професор по социология в БАН (1970) и в Софийския университет (1971). Член-кореспондент на БАН (1984). Две десетилетия преподава социология в Софийския университет. Завеждащ отдел и секретар на ЦК на БКП (1973-1988).