Новата история на България е напоена с много кръв, пролята в резултат на политически терор и политически убийства. От времето на управлението на Стефан Стамболов - чак до края на тоталитарния режим следват много убийства, атентати, съдебни процеси срещу политическия противник. От Русенския бунт и разстрела на Коста Паница, съсичането на Стефан Стамболов, убийството на Димитър Петков, и по-сетне... убийството на Александър Стамболийски, на Райко Даскалов, на Никола Генадиев и Петко Д. Петков... и се стигне до съдебните процеси срещу Никола Петков и Трайчо Костов и тяхното обесване... - това е низ от убийства, низ от държавни и политически имена, които очертават кървавата история на нацията. В историческата литература няма книга, която да събира на едно място всички тези жестоки кланета, съсичания, разстрели, умъртвявания, за да се види какво е загубила нацията от това жестоко самоизтребление. Не рядко цветът на нацията, нейният политически и интелектуален елит е бил безмислено посичан, унищожаван, изгубван за градивни дела.