Критичен поглед и иновативни концепти за демокрацията

“ПОЛИТИКАТА - ВЛАСТ. РЕШЕНИЯ. ЕФЕКТИВНОСТ. БЛАГОПОЛУЧИЕ” (От Книгоиздателска къща “Труд”) е трета книга на Светослав Ставрев с логото на “Труд”. Както самият автор определя - това е малка книжка, която обаче цели да даде отговори на големи въпроси.

Развитието се нуждае повече от ръководеща го мъдра сила, отколкото от меркантилно, изнудваческо, но не и държавническо съ-участие на управлявани и управляващи. Не винаги демокрацията и нейната слабост към стабилност, баланси, референдуми, договаряния, консенсуси, сделки, превръщане на съгласуването от инструмент в ценност и т.н., е в състояние да осигури и гарантира наложителните подобрения и прогреса на обществата.

Демокрацията е онази форма на власт и управление, която ни дава възможност да бъдем управлявани толкова добре, колкото заслужаваме. Точно толкова добре, колкото заслужаваме. И само толкова добре, колкото заслужаваме! Когато сме недоволни и протестираме срещу управляващите ни, сме длъжни да помним, че не сме невинни.

За да е успешна и желана за живеене в нея, всяка страна има нужда:

- от автентични и влиятелни, а не селектирани от държавата, послушни „лидери“ и скопени „елити“;

- от волеви, умни, независими и почтени политици; както и

- от паметлив и взискателен електорат, способен на свободни и отговорни лични, групови, колективни и социални избори.

Имаме ли ние в България такива? Зная само, че тези отговори за нищо на света не трябва да бъдат „уместни“, нито пък толерантни към увреждащите съвместността на живота. Надявам се да се окажат поносими, макар да зная, че не биха могли да са безболезнени. Нямам и съмнение, че ще бъдат разтърсващи. За да ни има и утре!

“Убеден съм, че България не е някакъв пустинно-мрачен остров сред океана на сияещото всечовешко щастие. Не, ние не сме изключение, а само една бодлива илюстрация на зле управлявана, много зле управлявана държава, в обкръжението на затъващ в морално безгрижие, глобално богатство и локални мизерии, свят. Където колосалните неравенства са другата страна на безсрамния лукс, който от алчност, подражание или завист ни се привижда като щастие. И където страхът от злото, усещан главно като опасност от загуби на блага, а не борбата с него, като подронващ смисъла на съвместния ни живот фактор, всъщност проправя пътя му, по който след това вървят всички в надпревара помежду си”.

Светослав Ставрев