Поезия

Ако някога за Емил Верхарн бяха казали, че е немец, който се изразява на френски, то за фламандския поет от новите генерации Франк де Криц бихме могли да кажем, че това е французин, който предпочита да говори на немски.
Каламбурът е само привиден, защото наистина на тази земя на кръстопът – между френската чувствителност и немската мисловност – фламандците са били винаги в една особена ситуация: да асимилират по нещо и от двете култури, за да създадат една нова, своя, самобитна, изпълнена с жизненост и с безпогрешен усет за всичко, което се случва край нас. Франц де Криц носи в себе си спомена за превратната съдба на своя народ, възприема трезво заобикалящия го свят, което насища творбите му с реалност и в същото време е интелектуално устроен съвременник на прехода между две тревожни столетия.