„Жената се движеше грациозно в ароматната атмосфера на палатката. Жестовете й, пъргави и премерени, бързи, но не и припрени, бяха придружени от лекото шумолене на коприна, примесено с припукването на огъня в печката.”

Марк Ало изминава пеша близо 6000 километра в „страната под Синьото небе”. От китайската граница до подстъпите на Сибир той прекосява централните и източните степи, обширната пустиня Гоби и китните планински покрайнини. В желанието си да се потопи в живота на „синовете на степта” той започва да изучава монголски език, завързва много приятелства, живее в юртата на номади скотовъдци, включва се в ежедневните пасторални дейности, местни празници и сезонните миграции.

Ало си поставя за цел да усети всички нюанси на живота на едно общество, което за по-малко от век преминава от феодализъм през комунизъм до капитализъм. В името на осъществяването й той живее както в столицата Улан Батор, така и в най-закътани малки селца. Чрез това пътешествие Ало се впуска в търсене на монголската душа, а книгата му е не само приключенски разказ, но и ценно есе за етнографията на страната.