Под манастирската лоза

Елин Пелин прави открития, каквито не познава никой от селските ни белетристи: той вижда простия, малкия, онеправдания селянин, който живее сред първичния свят на природата, който е настроен опозиционно спрямо „града", като личност с изключително развита душевност и ярки индивидуални черти. Личност с още непознат психологизъм и субективистичност. Сърцето на писателя се задъхва от болка за съдбата на тази личност тъкмо защото усеща издълбоко човешката й душа. В емоционалната раздвиженост на душите на Елин-Пелиновите герои, в интелекта им са скрити големи истини за човешкото. Писателят напълно преодолява старото, традиционното разбиране за селянина, у когото звучат само две струни: идилична наивност и стихиен социален протест.