Подир изгубеното време

"Моето време изтече. Аз съм човек на ХХ век. Това е минало време. Не толкова добро за България. Тя загуби всички войни – Балканската, Междусъюзническата, Първата световна... Втората световна я загуби баща ми. Третата, Студената, я загубих аз. На последните две бях свидетел.

... Трябва да разкажа нещо за себе си. Време е, така правят всички, когато разберат, че в живота не им предстои нищо съществено. Като няма вече защо да гледат напред, се обръщат назад.

... За миналото аз не страдам. Ако може то сàмо да върне жена ми Цвети, баща ми и майка ми, брат ми, приятелите. Но не може.

...Както е казано, спомените са раят, от който сме изгонени. Те са като рачешкото ходене, назад. Видения за миналото. Видения – затова аз не отговарям за фантазиите и асоциациите на читателите, а само за моите. Който иска да вярва на спомени, да вярва."

Павел Писарев