Побладо Ориентал и Пасу ду Кати са две градчета, разделени от булевард Интернационал, който служи за граница между Бразилия и Уругвай. Казват, че писмо, изпратено от едната страна на улицата за получател от другата страна ще се бави един месец, докато пристигне, защото първо трябва да иде до Рио де Жанейро или до Монтевидео и чак тогава да се върне.

До тази граница стига и Антонио, тръгнал от Порто Алегре, след една дълга нощ през пампасите, сред нощния пейзаж и обърканите си спомени за приятелката от младини Адел. Посреща го Бланка Лусия, в своята проядена от времето къща, с новината за смъртта на нейната майка. Тръгнал за приказка, а се озовал на погребение. Границата между светлината и сянката, между португалския и испанския, между разказвачи, които се редуват, между съмнения и истини, които не са конкретни като булевард Интернационал. Именно върху тях мисли да балансира Антонио, в един сюжет, който се случва в негово отсъствие и в който той участва, без да се усети. Когато се осъзнава, купува един нож и се включва в Нощта на маскираните – древен езически ритуал за викане на късмета. И наблюдава всичко, докато из улиците на двете страни върви шествието на Седемте вдовици от Улица Разочарование, които се молят за душите на безпомощните.

Тайлор Диниш е писател и автор на филмови и телевизионни сценарии. Издал е единайсет книги, сред които Напречни линии на времето, отличена с Награда за литература „Азорски острови” 2007 г. - „Най-добра книга с разкази” и Награда на Асоциацията на писателите гаучо 2007 г. за „Най-добра книга с разкази”.

Последната му книга, Престъпление на Панаира на книгата, е финалист за Наградата Азорски острови/Порто Алегре за 2011 г. в категорията „Дълъг разказ”. Сред работите му като сценарист са кратките Обетована земя, спечелила през 2006 г. наградата „Най-добър филм” на филмовите фестивали в Грамаду и Бразилия, както и Златен ролекс, също основан на негов разказ, спечелил през 2007 г. наградата „Най-добър филм” сред творбите гаучо на филмовия фестивал в Грамаду.