Романът "Плъхове в капан" започва със следното уточнение на автора: "Тази книга е плод на болно въображение. Всичко в нея е измислено: хора и улици, събития и години. Дори държавата." Но тези, които са преживели "Лукановата зима", няма как да се объркат - държавата е България, градът - София, а времето - началото на тъй наречения "преход", който тук е описан в цялата му налудност.
Безработният сценарист Мартин Загорски наследява апартамент в стара софийска кооперация. Сред новите му съседи се срещат всевъзможни екземпляри - от запасен старшина, раздаващ правосъдие, до университетски професор, бивш сталинист, а сега демократ. Най-странното в сградата обаче са мазетата - там предприемчивите съседи са изградили Първи частен затвор - място, където държат под ключ най-често мутри, станали жертва на други мутри. Загорски получава предложение да стане пазач на смени в импровизирания затвор, предложение, на което не може да откаже. Така той влиза в една игра с трагична развръзка...