„Плът“ е петнайсeтият роман на Роса Монтеро. Основната тема тук е неумолимият ход на времето. В книгата има секс, желан или платен, има и време, страх от времето, борба срещу времето. Има тъга и самота, съдържаща се в самото име на главната героиня. Соледад току-що е навършила шейсет, преживяла е любовно разочарование и иска да впечатли бившия си любовник с новото си завоевание – мускулесто трийсетгодишно жиголо. Последвалите перипетии, разказани подробно, увлекателно и забавно, с тънък хумор и самоирония, с интересни препратки към живота на прочути творци, са метафора на времето, на тъгата по отминалата младост, на страха от старостта. „Нарекох книгата си „Плът“, понеже говоря за плътта, която ни убива, която ни състарява и разболява, ала същата тази плът е в състояние и да ни изстреля във висините, да ни даде криле, да ни доближи до вечността, защото при изблиците на страст именно плътта ни освобождава от смъртта.“

-----------------

Роса Монтеро (р. 1951 г.) е сред най-изявените имена в съвременната испанска литература. Литератор по образование, тя започва активна работа като журналист, а през 1976 г. издава и първия си роман. Следващите трийсетина творби й донасят широка известност. „Живеем с усещането, че сме на ръба на апокалипсиса, със смътното чувство за катастрофа. Ако не са „лудите крави“, ще е птичият грип, а защо не и климатичните промени. Непрекъснато се случват толкова страшни неща, че човек очаква всеки миг да настъпи краят на света“, казва Роса Монтеро по повод този свой роман. И още: „Светът не може да бъде спасен, а още по-малко да се дават указания за това. Ако някой се появи и заяви, че е способен да спаси света, най-добре е всички да побегнем, защото няма по-страшно нещо от спасителите.“ За Монтеро в този свят, в който „няма общовалидни отговори и в който боговете са мъртви“, ни остава само едно: да бъдем добри хора.