Плодовете на миналото

"Отива си седемдесет и шестата ми година. Това, което остава от мен се вкопчва в паметта ми като в скала при корабокрушение. Изтръгвам от нея редки треви и бягащи водорасли, десет или петнадесет профила, петнадесет или двадесет погледа, двадесет или тридесет усмивки. Не викам за помощ. Този жалък свят изведнъж ми се струва прекрасен, понеже трябва да го напусна... Ръцете, които преди са се ръкували с моята ръка осмислят съществуването ми. Сянката е лека и нежна за този, който трябва да отиде при нея." (Ален Боске)