В астрологичния символизъм за „критични“ се смятат първите три и последните три градуса от всеки знак. Най-ярки представители на критичните градуси са първият и трийсетият градус – анарета. Кое все пак е специфичното в проявите на планетата, която се намира в един от тези градуси?

Нека си спомним за едно от основните понятия в астрологията – за цикъла и особеностите на неговите фази. Всеки знак от зодиака е една от последователните фази на дванайсетичния цикъл от развитието на слънчевия импулс. Но ние имаме право да разглеждаме всяка фаза (знак) като самостоятелен по-малък цикъл в рамките на по-големия цикъл. Например годишният цикъл се дели на 365 дни, но всяко денонощие е един цикъл на завъртане на Земята около нейната ос, тоест цикъл в цикъла. По аналогия с годишния цикъл, денонощният цикъл се състои от фази, които символизират промяната на съотношението между активната съзнателна енергия Ян и пасивната безсъзнателна енергия Ин – утрото, денят, вечерта, нощта. Денонощието се дели на 24 часа, всеки час има 60 минути, всяка минута – 60 секунди, така можем до безкрайност да откриваме по-малки цикли в по-големите.

Така че е очевидно, че преминаването на всяка планета през даден знак може да се смята за малък цикъл в рамките на цикъла на въртенето ù по зодиакалния кръг. Този цикъл характеризира развитието на взаимовръзката „планета – знак“. Трийсетте градуса на знака са последователните фази на този цикъл, като съответните им особености се отразяват върху въздействието на планетата. Преминавайки през знака, планетата усвоява възможностите за реализиране на своя принцип чрез качествата на знака. Степента на осъзнатост или инстинктивност на действието на планетата зависи от фазата на развитието му, тоест от градуса.

По аналогия с другите цикли, в частност със слънчево-лунния, през първата половина от цикъла (първите петнайсет градуса от знака) проявите на планетата са доминирани от активна, кинетична енергия. Планетата се учи да осъществява своя принцип чрез качествата на знака. За обучението е нужна практика, затова тя трупа опит, като действа предимно във външен план. Но в първите три градуса активността ù е много специфична. Това се обяснява със следното: навлизането на планетата в даден знак (ингресията) наподобява встъпването на Слънцето в 0° на Овен. Това е началото на нов цикъл, мощен импулс към външно проявление. В първите си три градуса планетата в известен смисъл може да бъде сравнена с небесно тяло, изгорено от Слънцето, или с Луната малко след новолуние: външната активност на планетата е толкова интензивна, че съзнанието не успява да контролира нейните действия. И още, след ингресия планетата се среща с ново качество – неусвоено и непривично. Понеже няма опит в проявяването на своя принцип чрез новите енергии, тя се чувства дискомфортно.

В началото на знака планетата прилича на малко дете, на което всичко му е интересно, всичко от външния свят му е ново и затова го привлича. То е много активно, но още не се е научило да контролира тялото си, движенията му са малко непохватни, често се спъва на равно място и пада.
Комбинацията от липса на опит и хиперактивност, импулсивност и неосъзнатост прави проявленията на планетата неадекватни. „Потребностите“ на планетата са по-големи от възможностите ù. Затова първите три градуса от знака заслужават да бъдат наричани „критични“. За женските планети това положение е по-тежко, отколкото за мъжките – особено ако се намират в мъжки знаци.

В сравнение с детството и юношеството, в зряла възраст действията на планетите в първите градуси най-често се хармонизират.

В следващите градуси активността на планетата представа да бъде прекалена, постепенно нараства осъзнаването на нейните проявления. Тази осъзнатост достига кулминацията си на 15-ия градус – така, както при пълнолуние инстинктивната природа на Луната е напълно осветена от съзнанието на Слънцето. Когато планетата е в това положение, човек може (ако иска) да забележи и да осъзнае грешките от първата половина на цикъла. Средата е точката за избор на по-нататъшния път. Този избор ще предопредели резултата от целия цикъл на развитие – дали ще е еволюционен или инволюционен. През втората половина от цикъла, когато на 15-ия градус планетата е осъзнала в максимално възможна степен как да реализира своя принцип с помощта на енергията на зодиакалния знак, тя прави своя избор в посока на еволюцията или инволюцията и започва да затвърждава този опит. Активната енергия постепенно се превръща в пасивна, потенциална. Действието на планетата плавно преминава от външна към вътрешна изява, миналият опит се затвърждава в безсъзнателното под формата на навик. Съзнанието все по-малко участва в проявите на планетата, увеличава се автоматизмът, инстинктивността, свойствена на натрупания опит.

Последните три градуса на знака може да се сравняват с Луната малко преди новолуние. Цикълът наближава своя край, опитът е натрупан, но енергията на практика изцяло е станала пасивна или потенциална – тя не стига за проявяване на външна активност. Планетата дотолкова е „свикнала“ да се изразява чрез този знак, че го прави автоматично, без участието на съзнанието. При това външната ù активност е минимална, планетата „живее“ интензивен вътрешен живот.

В астрологическата литература често се пише за така наречената „слабост“ на планетите в последните им градуси. Това определение не е особено сполучливо. Ако силата на планетата се оценява според количеството на присъщата ù енергия, то според закона за запазване на енергията тя не може да се променя в зависимост от градуса, на който се намира – променя се само съотношението между кинетичната (активната) част от нея и потенциалната (пасивната). Когато разглеждаме планета в някой от последните ù градуси, трябва да сме наясно, че тя е слабо приспособена за външна дейност. Но такава планета може да бъда мощна мотивираща сила, основа за духовни постижения.

Положението на планетата в някой от последните три градуса говори за наличието на устойчив навик в сферата на проявленията ù в дадения знак…