В Джелибейби фараоните сътворяват опасна бъркотия с времето и поставят на карта съществуването на царството им. В тази сложна игра на религия и политика в света на Диска фараони и богове ще оживеят, жреците ще процъфтяват, а камилите ще разнищват сложната материя на квантовата физика.

Тепик е престолонаследникът на Джелибейби – малко царство, заклещено като буфер между Тсорт и Ефеб. Тепик постъпва като момче в Гилдията на Убийците. Баща му умира и се налага на тийнейджъра фараон да изпълнява всичко онова, което се очаква от титлата му – да се погрижи слънцето да изгрява, реката да тече, да построи най-голямата пирамида в света на Диска и други такива типични.

Фараонстването е занаят, изпълнен с константни опасности – я някой убиец, я огромна пирамида (която сам си построил на всичкото отгоре), която заплашва пространствено-времевото съществуване на царството и на народа ти.

Историята в „Пирамиди“ от поредицата „Древни цивилизации“ е премесена с пустинна мистика, хаос, необмислени вярвания в богове и доста ненужни ритуали. Осмиването и иронията ще назоват небивалиците в този алтернативен вариант на Египет, а може би младият фараон Тепик все пак ще доведе така нужната реформа в царството си... или не.

Сър Тери Пратчет за пореден път успява да докаже, че може да сътвори великолепна и изпълнена с хумор история, в която падането от смях е гарантиран елемент от читателското ви изживяване.

Не е лесно да си фараон, ако все още си тийнейджър. Не ти е позволено да имаш пари у себе си, разни млади дами без никакви задръжки ти белят гроздето, всички си мислят, че от теб зависи слънцето да изгрее и посевите да изкласят, все ти се присънват седем тлъсти и седем мършави крави (едната от тях пък свири на тромбон), а отгоре на всичко Великата пирамида току-що е избухнала заради някаква си паракосмическа нестабилност. Освен това ти се налага да се справяш с разни наемни убийци, сфинксове, огромни дървени коне, безумни висши жреци, философи, свещени крокодили, богове, маршируващи мумии, строители на пирамиди, които все гледат да те изпързалят, а и с Хат, Лешоглавия бог на неочакваните гости. А всъщност мечтаеш да направиш нещо за младите хора и за градовете на живите в своята страна. Няма съмнение, че това е най-смешната книга за Света на Диска... след предишната.