ЖАН-ПОЛ САРТР (1905–1980), е сред възловите френски интелектуалци на ХХ в., философ, белетрист, драматург и есеист, представител на екзистенциализма, автор на десетки творби. Най-знаменитите му произведения са "Битие и нищо", "Погнусата", "Стената", "Думите", "При закрити врата". През 1964 г. е удостоен с Нобелова награда, която отхвърля.
Настоящият сборник съдържа пиесите "Мухите", "Мъртви без гроб", "Достойна за уважение", "Дяволът и Господ Бог" и "Затворниците от Алтона".

• Съществуването предшества същността.
• За съзнанието има само един начин да съществува – да има съзнанието, че съществува.
• Достатъчно е един човек да ненавижда друг – и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество.
• Всъщност ние представляваме свобода, която избира, но не избираме да бъдем свободни: ние сме обречени на свобода.
• Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни.
• Нищо не се мени тъй често, както миналото.
• Има дни, когато човекът всява у мен ужас.
• Адът – това са другите.