Петкан или чистилището на Пасифика

"Любовта ми със Сперанца още твърде тясно се придържаше към човешките образци. В крайна сметка аз обладавах тази земя, както бих постъпвал с невеста. Петкан ме подтикна към по-радикално преображение. Буйният прилив на похотта, който пронизва слабините на любовника, за мен се превърна в кротко и ведро ликуване, което ме обгръща от глава до пети и ме носи на своите криле през цялото време, докато богът слънце ме облива с лъчите си.

... Ако на всяка цена се налага да дам човешки израз на това съвкупление със слънцето, то навярно би трябвало да говоря за себе си в качеството на жена и небесна съпруга. В действителност на най-високото стъпало, където се изкачихме ние с Петкан, различието между половете е надживяно и Петкан може да се оприличи с Венера, тъй както може да се каже на човешки език, че аз се отдавам на Върховното светило."