В една мъглива априлска нощ на 1893 г. бъдещият американски класик Хенри Джеймс стои на брега на Сена и се готви да сложи край на живота си. Внезапно от сенките изплува познат силует – Шерлок Холмс, за когото слуховете (преувеличени, несъмнено) твърдят, че е загинал във водопада Райхенбах в борба със злодея професор Мориарти. Холмс не само спасява живота на Джеймс, но и го подмамва да замине с него за САЩ, за да разследват заедно прочутото самоубийство на Клоувър Адамс.

Великият детектив е по-пълнокръвен от когато и да било – но може би неумолимите му дедуктивни умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой. По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече – мащабен анархистки заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство, с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която са гравирани пет купи и е напечатано посланието „Тя беше убита”.

Открих, господин Джеймс – рече Холмс, навеждайки се напред, – че не съм реална личност. Аз съм... как би се изразил човек на лите¬ратурата като вас? Аз съм, както неоспоримо сочат доказателствата, литературна конструкция. Творение на някой опръскан с мастило дра-скач. Обикновен литературен герой.