Пейзаж, рисуван с чай

Романът "Пейзаж, рисуван с чай" е основно произведение за разбирането на естетиката и философията на един от най-големите съвременни сръбски автори Милорад Павич.

С преплитането на реалност и фикция, историческо и актуално, текстът представя света като място на неочаквани паралели. В тях, както и в хода на повествованието, е въвлечен и самият читател не само по силата на избора си как да чете романа (отделните глави могат да се четат водоравно или отвесно подобно на кръстословици), но и като обект на несподелената любов на главната героиня. Павич проблематизира темите за идентичността, свободния избор и предопределението и търси тяхното проявление от епохата на ранното християнство до времето на Тито. Още с публикуването си през 1988 г. романът получава престижната литературна награда "Меша Селимович". Преведен е на 12 езика.