Светът на романа "Педро Парамо" е свят трансцендентен по отношение на реалността. Проникнат от символи, фантазми, митологеми и архетипи, от странното съществуване на "мъртвите-живи" в зоната между живота и смъртта романът на Рулфо ни дава друга скала на ценности; той сменя ролите на битие и небитие, на тукашно и отвъдно, на реално и магическо. Тук човекът в буквалния смисъл на Хайдегеровия израз е "битие към смъртта". Но смъртта я няма; ето всички в Комала са мъртви, къщите запустели, бурените настъпват отвсякъде, но отвсякъде чуваме шепот, ропот и оплакване, спомени по-истински от самия живот. Тук именно животът е небитие, а смъртта най-очевидната реалност; животът е странник през сънища, а смъртта страноприемница. Тя се превръща в сътворяващата смърт върху тази "долина на сълзите".

Така художественото "двоемирие" на света ни дава Смисъла в неговите оптимални измерения до ръба на Нищото в Комала, разположена "върху въглените на земята, в устата на самия ад", на края на света на надеждата за битие.