Паметник на неизразимото

Скъпи, читателю,

Не бързай да затваряш тази книга.
Пред себе си имаш път - прав и отворен.
Няма нужда от светци, водачи, полицейски кучета,
така или иначе пътят не води наникъде.
Не чакай да се появи накрая смисъл,
нито пък, че нещо може да научиш.
Междувременно обаче е възможно да срещнеш:
птици, поляни, дървета, слънце.
Ще ги видиш, ако гледаш с очите, но не и с ума си.
Тази маса например с подредени край нея столове
не прилича изобщо на масите, с които си свикнал.

Накрая - всичко това е напълно реално. Но, моля те, запитай се:
в крайна сметка нуждаем ли се от толкова много реалност.