Увлекателната биография на един медиен магнат, милиардер, обигран предприемач... и въжеиграч, дързък манипулатор, мошеник от класа.

Всички тези определения важат с пълна сила за Робърт Максуел, преминал през перипетии, достойни за трилър, олицетворяващ духа на времето.

През февруари 1991 година Робърт Максуел, медиен магнат и бивш депутат от Лейбъристката партия в Парламента на Великобритания, навлиза триумфално с яхтата си „Лейди Гилейн“ в пристанището на Манхатън, за да приключи сделката за покупката на закъсалия „Ню Йорк Дейли Нюс“. На кея са се струпали тълпи от посрещачи, таксиметровите шофьори спират, за да се ръкуват с него, деца му искат автографи. Само след десет месеца Максуел изчезва безследно край Канарските острови от същата яхта, а трупът му е открит няколко дни по-късно. Убийство, нещастен случай, самоубийство, инсценирана смърт? Можем само да гадаем и едва ли някога ще научим истината.

Затова пък знаем със сигурност, че Робърт Максуел се е превърнал в жива легенда, в олицетворение на обиграния предприемач. Всъщност се казва Ян Хох и е роден в Чехословакия, в бедно семейство на ортодоксални евреи, всички загинали по време на холокоста. Успява да се измъкне невредим, да смени вероизповеданието, възрастта, народността и дори името си (цели три пъти), чрез френския Чуждестранен легион да се включи в британската армия и да се сражава срещу нацистите, за което е удостоен с Военен кръст, да влезе в Парламента на Великобритания, да стане агент най-малко на три разузнавания (МИ-6, КГБ и МОСАД), да изкупи на безценица едно германско издателство за научна литература, откъдето тръгва мощната му медийна империя, да измами ужасно много хора и доста институции (включително „Голдман Сакс“), да се превърне в основен конкурент на Рупърт Мърдок, да се сприятели със световни лидери като Рейгън, Джордж Буш, Горбачов, Маргарет Тачър. Шимон Перес, по онова време министър-председател на Израел, го нарича „не човек, а империя по могъщество, мисъл, дела“.

След смъртта му обаче се оказва, че империята е куха и на Максуел му се губят едни 763 милиона лири стерлинги, от които 350 милиона – от пенсионния фонд на служителите му.

Какво се е объркало? Каква е цената на това да създадеш най-големия издателски конгломерат? Какви са капаните на необузданите амбиции? Отговорите на тези въпроси ще намерите в увлекателната публицистична книга на Джон Престън, посветена на невероятния възход и зрелищното падение на една от най-скандалните личности на миналия век.